Тайна среща с компромиса

Ех, тайнико незнайнико,
какво ти е?
Защо се взираш,
влюбен ли си в мен?
Усмихвай се. Разказвай ми живота…
Но без интимности и чувствен плен!
С целувката си, едрозъб всеяднико,
похлопай другаде.
Защо да си навред?
/Ръката ми се свива. И душата ми…/
Кръгом. Сега направо. И напред.
/Във погледа ти няма даже ярост —
мъртвешка бледнина и смях студен./
Ех, явнико всезнайнико,
какво ми е?
Добре ще съм, ако не си пред мен.
Самата аз… /Сама. Какво усилие.
До утрото. До утре. И до край./
Ти забрави, че дишам, че ме има.
Защо пък, не забравяй, а го знай.
Ех, знайнико издайнико,
какво ни е?
Аз — полужива,
ти — и господар, и роб,
и силен, и безсилен…
Хайде, влизай.
Душата ми е твоя —
твоят гроб.