Преодоляване

Счупи този орех,
тази черупка:
          обвивка самотност,
          втвърдена от сила,
          от сълзи прорязана.
  Дочупи,
  откърти,
  оголи!
И се усмихвай.
Усмихвай се.
     Ето ядката —
     радост,
     останала дълго затворена,
         пазена,
         бранена.
Цяла,
цяла и пълна със вкус,
         със предусет,
         с предчувствие:
         лаком е,
         лаком е този живот,
         между зъбите няма съчувствие,
         ни пред зъбите,
         още по-малко — зад тях...
Ти отдавна изплака.
Хайде, изсмей
            и изпей своя страх.
            Моля те.
            Моля те.
            Моля те.
Кой пее, преди да умре?
Кой се усмихва, преди да умре?

В черната паст на живота е лепкаво.
Като кост там засядат усмивки и песни.

Да задавиш живота е трудното.
После е лесно.