Преддъждие

Светлина за душата ми,
как успя да проникнеш
през всички прозорци на мрака
и да спреш във средата на моя живот?
Като дом, оглушал от степания,
аз сега в тишината се вслушвам
и долавям гласа на съдбата си:
ще се срутят до края стените на спомена
и небето — таван за света — ще заплаче.