Над цялата вселена плисна дъжд

НАД ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА
ПЛИСНА ДЪЖД –
един невероятен дъжд от чувства.
Разумните се скриха изведнъж,
а умните затичаха изкусно.

Безумците щастливи, само те
стихията дори не осъзнаха.
Вървяха под моментното небе,
повярвали, че то е вечна стряха.

И кой ще им докаже — боже, кой! –
че въздуха пречистен ще се свърши,
щом чуждия посрещат като свой
на прага на душите си насъщни,

когато даже и очите им тежат
от влагата, до костите попила…
О, нека, само нека издържат —
така ни трябва странната им сила.