Мисъл за смърт

МИСЪЛ ЗА СМЪРТ –
цвете, което расте.
Поливат го свои:
врагове и приятели.
Топлят го чужди:
скрити в слънчевите ми клетки предатели.

Ето, цъфти.
Тичинка — самота,
венчелистче — аритмия
/а красиво: сълза!/,
ухание — непознато,
подобно на болка,
цвят — червен /като гняв и любов!/,
на себе си само подобен.

В един миг —
точно навреме! —
ще го откъснат: свои и чужди.
И ще повехне на гроба ми.