Лунна тъга

Не те измислям, моя малка бръчко.
И никому не мога да те дам.
Кога изгря?
Във нощите безсънни,
когато Веселият си поплаква сам,
когато Тъжният самотно се усмихва,
а Тъжновеселият ден мълчи
и ляга със Красивата тревога:
навън тъмнеят нечии очи
и светлината бавно се избистря,
а бистър трябва да е следващия ден…

Не си ти моя само, бръчко моя.
Защо изгря и не залязваш в мен?