Картина със самотна жена

Капе край прозореца ти капка.
А е сухо в стаята. И жадно.
Искаше навярно да се скриеш,
но защо пак зее като рана
в теб небето, още тайно тлаче,
чак плющи, от болката си сиво…
Имаше тук мълчалива стряха —
как се срути ти, почти красиво!

И присядаш… Устните ти жадни
няма капката бездомна да накваси..

От чадърите бъбриво се процеждат
струите, поели към дома си.