Сцена

Поискахте да се усмихвам
на всички, в душата ми взрени,
после съвсем да стихна —
нали го чакат от мене?!

О, не панаир е светът ми—
на всички днес да се хареса.
Две очи само й стигат
на истинската пиеса.
За силно начало копнее,
но не със поклони без чувство.
Време й дайте на нея.
Без времето няма изкуство.