Отговарям за своята обич!

За събудените й стъпки след здрача,
за сгъстените й мисли от здрача,
за побелелите й чувства в здрача.

Отговарям, когато плача.

За нощите, разкъсани във нея,
за утрото, задъхано от нея,
за дните ми, затичани след нея.

Отговарям, когато се смея.

За всичко, което имаше вяра да каже,
за всичко, което няма сили да скрие,
за това даже, че не избягна омразата,

за която отговаряте вие.

Приятелю, от чувства болен,
приятелю, бъди такъв!
Днес разумът самодоволен
ще те спаси от явна смърт.

Но утре? Утре много тайно
за жертвата ще отмъсти
с кръвта ти ще се смеси трайно.
Отровен ще си вече ти

от болестта, така типична
за днешния реален век:
докрай потъпкана лиричност
у всеки делови човек.

Приятелю, да си поплачем.
Приятелю, да замълчим.
Да стиснем просто зъби, братче.
И може би ще се спасим.