Неизпратено писмо

“Тук става дума не за моята или
за вашата
личност, а за нещо,
което е много по-високо
от мене,
но дори и от вас…”
Белински

Аз плачех за душата Ви, когато
Вий плачехте за земната си участ.
И примката, и прошката са в мене —
така се случи.

И случи се: във яростната жалост
Ви подарих самотна изневяра.
Когато идваме в света, не знаем —
света е мяра.

Аз не премерих. Кой ли го направи?…
Преля вода от фалш — каква победа!
Когато идваме в света, не знаем —
света ни гледа.

И пак се вглеждам аз, и пак Ви казвам:
от мен, виновната, не чакайте пощада.
Когато идваме в света, не знаем —
света е клада.

15.1.1989 г.

* Стихотворенията в книгата са писани преди тази
дата.