Мигновение

Сами на голата земя…
През мрака ласките прииждат.
Изгрява бледата луна,
а ти в душата й не виждаш.

Съвсем сами до утринта…
Земята бавно се облича
със светлосенки. И плътта
все повече на сън прилича.

Дъхът с усилие чертай
за думите/не път/ пътека.
Нима денят ще бъде край?
Забравата е смърт. И нека…