Зазоряване

Нощта е вечност,
а деня е миг.
Будувам цяла вечност,
само миг живея.
На границата между тях
Стиха.

Стихът е сън.
Да се събудя нямам сили.
И не смея.
/Ще тръгна в полусън —
нелепа и прозрачна,
по-луда от тълпата,
а в нейния поток.
Ще ме раздърпа вятъра,
трамвая ще ме смачка —
петно от плът излишна
след порива жесток./

Не искам да се будя.
Нощта да бъде вечност.
Деня да бъде миг!
Будувам и живея в съня —
самотен вик.