Явната вечеря

Светът е свещица —
трепери от ветрища,
гъне се в своята ярост.
Нима ще угасне?
Кой пее химни?
Кой сянката вечна целува нахалост?
Кой хоро вие
около тялото рехаво —
      бяло,
      с очи здрачни?...
Чуйте —
    пламъкът гъгне в свистенето,
       пука надолу —
огънят плаче!

... Сега ето тук —
       доброволно събрани —
       замълчете и чуйте,
       вижте и знайте,
       опомнете се:
       кой ще го брани!...
В този мрак —
и отвън, и отвътре —
романтици на светлото,
       няма изход:
       всички лампи са счупени,
       до едничка звездите заспали...
Преди да дошушнем,
   преди да допием,
      преди да допеем,
      сълзата последна ще лумне
           и ще ни подпали.
                        4 юни 1987